Допуснах те във моя свят,
познах те, и ти не беше като тях!
Очаквах те във всеки миг,

Ти имаш име едно,
и то сбрало е в себе си всичко-
и зло и добро...

Защо обичаме живота си...
Защо отричаме съдбата си...
Защо за нищо никого не питаме,

За да изплачеш думите последни,
и да притвориш очите уморени...
Спомени отминали да върнеш,

Mълчаливото познание
носи само смут и страх в душата...
И всеки ден вървиш към своята Голгота